Първите диаманти били открити в наносите на реката Голконда в Индия, но находката не е точно датирана. В една извадка от данъчни книги, писани на санскрит и датиращи от ІV в.пр.Хр., се срещат бележки, свидетелстващи, че диамантът по онова време е стока, с която се е търгувало в Индия.

В богатствата на владетелите и заможните жители били запазени в суров вид съвършени красиви кристали, които били високо ценени. Диамантът се радвал на голяма популярност като талисман, благодарение на изключителна си твърдост и другите си прекрасни качества. Бил е символ на смелост и мъжественост – т.е. типично мъжки качества.

Мистичната сила на диаманта била открита в древен Египет, където носенето на диамант на четирите пръста на лявата ръка трябвало да гарантира, че vena amoris (вената на любовта) ще върви от пръстите директно към сърцето. Поставянето на диаманти и на диамантен прах по краищата на пръстите също трябвало да гарантира директна връзка между любовта и вечността.

Диамантите били донесени в Европа най – вероятно от Александър Велики. Първоначално били считани за тайнствена рядкост, били им приписвани магически и лечителски свойства. Говори се, че когато Александър Велики пристигнал в Диамантената долина, видял дъното й, посипано със скъпоценни камъни, пазени от огромни змии с враждебен поглед. Александър обаче примамил змиите и взел с хитрост диамантите. В древна Гърция хората смятали диамантите за „сълзи на боговете, паднали на земята”. За да подчертаят твърдостта на диаманта, те го наричали „adamas” – непобедим. 60 години преди Христа Плиний пише за диамантите в своята Естествена история. Първият нешлифован диамант се появил в Рим І и ІІІ в. През ХІІІ в. Марко Поло споменава Ормуи като главен пазар за диаманти в Персия.

През ХІІІ в. главен пазар и средище на диамантите на запад била Венеция. От началото на ХІІІ в. с нея търгували повечето големи европейски градове. И тъкмо от тук тръгвали търговците с коприни и диаманти до Брюг. Брюг станал не само център на търговията с диаманти, но и място, където диамантите се обработвали. Диамантената промишленост бързо придобила големи размери. За това допринесъл и гражданинът на Брюг – Лодевиик ван Беркен, откривателят на шлифоването на диамантите.

Процесът на обработка на диамантите дълго бил пазен в тайна. Едва през ІV в. осмостени заблестели върху дървена или медна подложка, покрита с диамантен прах. Този начин се използвал още по- рано за обработка на други скъпоценни камъни и слонова кост. В случая с диамантите ставало дума за много продължителен процес. След XV в. техниките за обработка били подобрени, кристалите с неправилна форма били делени чрез разцепване. При шлифоването, обаче, все още се обръщало внимание на формата на първоначалната суровина. Камъни с форма на пирамида били вграждани в пръстени. Основната цел на обработката била да се изчистят неравностите по повърхността на диамантите. Примери за такива камъни са открити във фрагменти от бижута и стара керамика.

Откриването на шлифоването върху стоманена подложка, покрита с диамантен прах, дало на шлифовчиците по- големи възможности за обработка на камъните – в края на ХV в. се появили „таблични” брусове във формата на ромбове, квадрати, правоъгълници или розетки.

Откриването на прекия морски път до Индия през 1498 г. от мореплавателя Вашко де Гама пренася центъра на търговията от Венеция в Лисабон. От края на ІV в. Антверпен става световен център за търговия с диаманти. Диамантът е съвършен символ на вечното обвързване. Тази традиция на безграничната любов се запазва няколко столетия. Първите сведения за направен подарък диамант като символ на любовта датират от XV в.

Традицията да се подаряват диамантен пръстен като годежен подарък поставил през 1477 г. ерцхерцогът Максимилиян Австрийски, който подарил диамантен годежен пръстен на Мария Бургундска. Оттогава традицията се разпространила по цял свят – от семействата на аристократите до тези на индустриалците, а в последно време и в семействата на „простосмъртните” .

През златния ХVІ в. търговията с диаманти била най- вече в ръцете на португалските евреи и италианските търговци.

През ХVІІ в. започва ерата на шлифоването в най- разнообразни форми. Диамантите се шлифовали като овали, капки, маркизи и други форми. Занаятчиите, които ги обработвали, произхождали от Антверпен и работели на най- високите етажи на къщите, където било най- светло.

До края на ХVІІІ в. индийските мини били изчерпани, независимо от откриването на първите мини в Бразилия през втората половина на ХVІІІ в., славата на Антверпен никога не била възобновена.

През втората половина на ХІХ в. след обширно експериментиране Хенри Морз в САЩ изнамира първото модерно брилянтово шлифоване, което по- късно било усъвършенствано и през 1919 г. било описано в САЩ от Марсел Толковски, който днес се счита за откривателя на модерното брилянтово шлифоване.

Първият диамантен картел Де Беерс

През 1871 г. братята Де Беерс, собственици на малка ферма в Кимбърли, разрешили на холандски търсачи на диаманти да проучат техния терен. Оказало се, че е пълен с диаманти. Новината се разнесла като дим и фермата била обсадена от ловци на съкровища. Де Беерс продали фермата си и се преместили. Между най- амбициозните търсачи били няколко англичани: Сесил Ронс и братята Хари и Барно Борнат. Постепенно събирали една след друга концесии, докато станали собственици на най- голямата част от мините на Кимбърли. През 1888 г. основали фирмата De Beers consolidated Mines Limited, предшественик на фирмата, играеща и днес голяма роля на диамантения пазар.

Фирмата De Beers има сложна система от много фирми с взаимно кръстосваща се собственост, която обхваща цялото производство от изкупуването на суровината от собствените мини и от мините на други добивни фирми, през обработката, чак до продажбата (Diamond Producers Association, която притежава отделни мини на De Beers Consolidated Mines Ltd). Друга дъщерна фирма е Diamond Corporation, която сключва договори с диамантените мини, De Beers Centenary AG, Central Selling Organisation и други. Тъкмо De Beers Centenary притежава правата, дълготрайно осигурени от договори, да изкупува сурови диаманти от добива в чужди земи. Освен това има дял в повече от 1300 южноафрикански и международни фирми. По този начин De Beers контролираше световния пазар чак до 2001 г., включително и продукцията на най- голямата добивна фирма Alrosa. Но въпреки всичко изчерпването на южноафриканските мини и откриването на нови, напр. в Русия, Канада и Австралия, отне на De Beers контрола на целия пазар и през 2001 г. този стремеж официално беше преустановен. Въпреки това и до днес фирмата е най – големият търговец на пазара.