Думата диамант произхожда от гръцкото „адамос” – непобедим. Диамантът е най- твърдият материал на планетата. Достига най- висока степен на твърдост – десета по скалата на Мос, която измерва твърдостта на минералите. На девета степен се намира групата на корундите (напр. рубини, сапфири). Независимо, че става дума за разлика само от една степен, в действителност диамантът е 140 пъти по- твърд от корунда. Тази качествена разлика е същата като разликата между първа и девета степен.

Относителното тегло на диаманта е 3,51g/cm3. Благодарение на тази си особеност диамантите са се утаявали в коритата на реките и са възникнали т. нар. алувиални (наносни) депозити. Затова и тази специфична особеност на диаманта е основен показател, за да се определи истински ли е той.

Диамантите имат шест пъти по- голяма топлопроводимост от медта. Това свойство се използва както при тестването на диаманта, така и при използването му в нанотехнологиите.

Тази особеност на диаманта се използва за първи път през 60-те години на ХХ в. при разпределянето му в различни групи. Всеки диамант, облъчен с ултравиолетови лъчи, излъчва светлина и така може да бъде отделен от останалата руда. Флуорисценцията на диаманта обикновено е синя, може да бъде и бяла, виолетова, жълта, зелена или оранжева.

Според прозрачността разграничаваме диаманти от напълно прозрачни до изцяло матови. В бижутата се вграждат само най- добрите камъни. Останалите диаманти се използват в промишлеността, където имат своята незаменима роля.

Показателят на пречупване достига 2, 417 и присъжда на диаманта единствени по рода си оптични явления, които служат за определяне на неговата истинност.

Искрящият блясък представлява броят на отраженията, получени при движение на шлифования камък или при движение на източника на светлина. Количеството на светлинните отражения зависи от броя на фасетите и от техния точен размер.

Бялата светлина около нас всъщност се състои от цяла скала цветове – от червен до виолетов. Според това какъв спектър се поглъща или излъчва, възниква съответният цвят. Почти всички диаманти съдържат атоми на други елементи. Най- често това са азотни атоми, които придават жълто оцветяване (т.е. абсорбира се синият спектър). Борът придава син цвят (абсорбира се жълтият спектър). Цветови мутации са причиняват и по други начини – напр. чрез деформация на кристалната мрежа – червените диаманти, чрез радиация – зелените диаманти и т.н. Диамант без примеси на други елементи е напълно безцветен.