TEZBADIAMOND
Добив на диаманти
Редки находища
Изгаснали вулкани, речни корита и пясъчни крайбрежия са претърсвани из основи. За да се добие диамант само един карат или 0,2 гр, трябва да се извадят приблизително 250 тона вулканична маса, пясък или пръст. Затова говорим за редки находища на диаманти.
Първични находища
Когато се копае от кимбърлитите, добиваната майчина скала заедно с диамантите се изважда директно от кимбърлитовия комин. Изследването на гърлото на изгаснал вулкан се извършва или непосредствено под повърхността, или с прокопаване на подземни минни коридори. И в двата случая кимбърлитът (рудата, съдържаща диаманти), получен чрез взривяване, трошене и копаене, се транспортира с помощта на поточна линия или товарни камиони до мястото на обработка, където се смила, изплаква и така от него се получава диамантена утайка. По такъв начин на добиване се създават новите формации като напр. „Big Hole”, огромна яма, частично запълнена с вода, разположена не далеч от Кимбърли в Южна Африка. Голяма част от диамантите се добива по този начин, но той изисква големи капиталовложения.
Вторични находища
От ерозирането на майчината диамантеноносна скала и от транспортирането й заедно с диамантите се получават определени места (като напр. завоите на реките) с повишена концентрация на тези минерали – образуват се т. нар. вторични находища.
Добивът е по-лесен на местата, където диамантените кристали излизали от кимбърлита чрез ерозия и оттам си проправяли път към реките и моретата. В пясъчните крайбрежни терени добиването става терасовидно, което изисква както механична, така и ръчна работа. Пясъчните площи близко до крайбрежието биват систематично изследване чрез преобръщане на долните слоеве. Добивът на диаманти изисква както мащабни промишлени операции, така и специализирани методи и дори ръчна работа. Като алувиални (наносни) находища се определят местата в речните корита, където се намират диамантени кристали. Добиват се чрез изкопаване и промиване на чакълестия слой. При добив от наносни площи на реките и от пясъчни наслоения се използва голямата гъстота на диамантите и те се промиват подобно златото. В някой случаи успешно се използва свойството на диамантите да прилепват към всякакви мазнини – диамантоносните утайки се флотират през улеи, намазани с мазнина. Докато зърната на обикновените минерали се плъзгат по мазнината, то диамантите залепват за нея.
