NALEZISTEDIAMOND
Депозити на диаманти
Индия
До ХVІ в. Индия и Борнео били единствените производители на диаманти. Тук са намерени и някои от най-великите и прославени диаманти, сред които са Кох-и-нор, Големият Могул, Орлов или синият Хоуп. Днешното значение на индийските находища не е голямо.
Австралия
Австралия е един от най-големите производители на диаманти в света. Понастоящем добивът се извършва в първичното находище Арджил, при шахта AKI, намиращо се в западната част на Австралия в областта Кимбърли (това не е Кимбърли в Южна Африка), и има информации, че засега това е най-продуктивната мина в света. През 1998 г. мината достига максимума – добити са повече от 43 милиона карата диаманти за една година. Гадае се какъв ще е добивът през 2018 г. Концентрацията на лампроити в австралийските находища е няколко пъти по-голяма от средната концентрация в световните залежи в кимбърлитите. Шахтата AKI съдържа диаманти в концентрация до 7 карата на тон вулканична скала. В по-голямата част става дума за евтини бижутерски камъни. По изключение обаче, в това находище се намират уникални розови диаманти, които събуждат голям интерес и се продават индивидуално на специални аукциони.
Ботсуана
Държавата съседка на Южноафриканската република притежава богати находища на диаманти от изключително качество. По-голямата част от Ботсуана е покрита с пясъчна пустиня. Намирането на няколко диаманта в речните утаечни слоеве дало повод да се започне геоложко проучване, при което бил открит кимбърлитовият комин Орапа (през 1967 г.) – до днес третата най-продуктивна мина, а впоследсвие през 1937 г. коминът Jwaneng и през 1977 г. - Letlhakane. При отварянето на комина Jwaneng се наложило да се докара вода по водопровод от разстояние 50 км. Построена била и електроцентрала за нуждите на мината и града, изникнал сред пустинята. Градът дава подслон на работниците и им предоставя възможно най-големия комфорт в негостоприемната пустиня. В мината днес се добива ¼ от световния добив на диаманти за бижутерията и днес е второто най-продуктивно находище. Само по-малко от 1% от добитите камъни не са подходящи за бижутерски цели. Всички ботсуански мини се експлоатират от фирмата „Debswana Diamond Company Ltd.” Става дума за свързване на компанията „Де Беерс” и ботсуанското правителство, при което те имат еднакви дялове във фирмата.
Русия
Много богати са и руските находища, най-големите от които са открити в периода 1954 – 1959 г. От този момент руските находища са произвели повече от 150 милиона карата диаманти, от които 1/5 е годна за бижутерията или за инвестиции. Диамантоносни шахти се намират в Якутска област в Сибир. Само някои от стотиците кимбърлитови комини тук съдържат диаманти. Сред най-известните са „Мир” и „Удачная” – четвъртата най-продуктивна мина в света. Мината „Юбилейная” заема осмото място. Камъните са по-големи от тези в останалите находища в света и качеството им обикновено е доста по-високо. Приблизително 37 % от диамантите се използват в бижутерството. Добивът се извършва при много тежки условия, на места температурите падат до няколко десетки градуса под нулата и земята е замръзнала чак до дълбочина 300 м, което значително оскъпява цялостния добив. Тук господства дружество „АЛРОСА”, където основния дял държи руската държава..
Южноафриканска република
Едни от най-прочутите диамантени мини се намират в Южна Африка, където в края на ХІХ в. избухва диамантената треска. Историята на диамантите в ЮАР започва през 1866 г., когато фермерът Шалк ван Ниекерк видял в ръката на петнайсетгодишно момче от съседното село лъскаво камъче. Камъкът получил името Еврика и днес е изложен в музея в Кимбърли, тежи повече от 21 карата. През 1869 г. последвало друго откритие – красив диамант с тегло 83,5 карата, който получил името Звездата на Южна Африка. Точно той поставил началото на диамантената треска. В продължение на няколко години били открити важни оголвания на диамантеноносни кимбърлити – „Jagersfontein” през август 1870 г., последвали „Dutoitspan” през септември 1870 г., „Bultfontein” в началото на 1871 г., „De Beers” през пролетта на 1871 г., „Kimberley” през юли 1871 г., „Wesselton” през септември 1890 г., „Premier” през 1896 г. и като един от последните „Finsch” през 1965 г. Днес най-продуктивната мина в ЮАР е кимбърлитът, наричан „Finsch” – десетата най-продуктивна мина в света, която била открита последна. Някои находища били окончателно затворени („Jagersfontein”, „Kimberley”), други продължават да функционират и днес („Dutoitspan” и др.). Продуктивността на кимбърлитите в ЮАР се движи около 1 карат диаманти на 1 тон скала. Много от камъните са изключително качествени. В южноафриканските мини е открит например най-големият намиран досега суров диамант – Cullinan (Кулинан), който в необработен вид тежал повече от 3000 карата.
Канада
Най-новите големите диамантени находища са мините „Диавик” (шестата най-продуктивна на света, приготвяща се за сондажен добив) и „Екати” (на седмо място по продуктивност), намиращи се в Северна Канада. През 1985 г. геолозите Чък Фипке и Стеван Блусон открили в северноканадската област Лак де Грас, замръзнала през по-голямата част от годината, тежки минерали, които са признак за съществуването на диамантеноносни кимбърлити. Последвалото подробно изследване показало наличието на кимбърлитов комин със съдържание на диаманти с много добро бижутерско качество. Последвал строеж на мина и през 1999 г. започнал добивът. Мажоритарният собственик – фирмата „BHP Diamonds Inc”., пуска на пазара само камъни от високо качество, шлифовани директно в Канада. Всеки диамант от „Екати” трябва да е с минимално тегло 0,30 карата и се доставя с три сертификата: сертификат за автентичност и качество, издаден от „American Gem Society Laboratories” (AGS), сертификат от правителството на канадската северозападна територия, потвърждаващ, че диамантът е с канадски произход, и накрая фирмен сертификат, гарантиращ, че камъкът е от мината Екати. Смята се, че мината ще действа още 25 години, т.е. до 2023 г. Интересно е, че мината е достъпна по земя сама през зимата при замръзнал терен.
Ангола
Деветата най-активна мина е мината „Catoca” в Ангола. Отворена е едва през 1997 г. и нейната продукция постоянно се покачва. През 2007 г. вече добива по 6,1 млн. карата на година.
Намибия
От много отдавна моряците наричали безлюдното крайбрежие на Намибия „Крайбрежието на скелетите”. Никой дори и не предполагал, че именно под пясъците на този бряг са скрити големи количества качествени диаманти. Добивът в тази област е много труден. Първо трябва да се отстранят няколкометрови мощни седименти, в които няма никакви диаманти. Отстранената маса се използва за построяването на крайбрежни валове с височина 20 м. Добивът протича при изключителни мерки за сигурност: никакво обурудване (земекопни машини, товарни камиони и др.), което веднъж е пуснато вътре в диамантения район, не бива никога да го напуска, тъй като цялостният оглед на машините, напускащи територията или евентуалната загуба на камъни, биха били по-скъпи от цената на машините, оставени вътре. Границите, както към сушата, така и към океана, са строго охранявани. Фактът, че диамантите, намиращи се в крайбрежните седименти, са изминали много дълъг път, се проявило в невероятното сортиране на камъните. Транспортът преживели само най-качествените камъни. Другите били унищожени вследствие на дългия стотици километри път заедно с останалите наноси. Резултатът е 95 % камъни с качества за бижутерията.
Други световни находища
В Африка диамантите се срещат и добиват в редица страни – Лесото, Заир, Танзания, Централна африканска република, в екваториална Африка това са Гана, Бряг на слоновата кост, Буркина Фасо, Гвинея, Либерия и Сиера Леоне.
Целият световен добив на сурови диаманти надвишава 100 млн. карата годишно. От това около 80 % са промишлени диаманти и около 20 % са бижутерски камъни. „Де Беерс” добива от 20 мини в южната част на Африка около 30 млн. карата, което е около 40 % от стойността на световната продукция.
