Думата диамант произхожда от гръцката дума adamas – непобедим, диамантът е най-твърдият материал на планетата. Въпреки че разпространението му е определено уникално, той е образуван от един от най-разпространените градивни елементи в природата – въглерода. Атомите на въглерода са свързани с къси здрави връзки в триизмерна кристална мрежа. Кристализацията протича при изключителни условия, при което налягането надвишава 70 000 кг/куб.см, а температурата е над 1300 °C, което отговаря на условията при дълбочина около 100-200 км под повърхността на земята.

Благодарение на своята твърдост диамантът може да премине през земната кора до повърхността, където бива изтласкан от вулканичната скала, в която се намира. Двата вида вулканична скала, които се наричат кимберлит и лампроит, почти не се различават един от друг.

Първоначалните места на разпространение на диамантите са находища с магмен произход, т. нар. първични находища, където диамантите са разпръснати като акцесорни минерали в много тъмните наноси, намиращи се в горните слоеве на земната обвивка. Тези залежи се наричат кимбърлити (кимбърлит или „синя земя” по името на гр. Кимбърли в Южноафриканската република). На повърхността на земята се появяват във формата на конусовидни комини. В случая с кимбърлитовите комини настъпва стесняване в посока към дълбочината, затова често се говори за кимбърлити с формата на морков. Далеч не всички кимбърлити носят диаманти. Някой въобще не съдържат диаманти, а в други концентрацията е такава, че не позволява промишлен добив. В първичните находища винаги се срещат повече ялови скали, но диамантите имат красива компактна кристална форма, понеже са избегнали механично тежкия транспорт до вторичните депозити.

Понякога диамантите се освобождават от кимбърлитите / лампроитите чрез ерозия или чрез въздействието на други природни сили (вода, вятър). Всички скали на земната повърхност са изложени на изветряне и ерозия, преди всичко в резултат на климатичните влияния, при което най-вече водата от валежите заедно с температурните промени разширяват скалите близо до земната повърхност. Тъмните минерали се разпадат бързо и се образува жълта материя (в находищата на диаманти се нарича „жълта земя”). Течащата вода я отнася заедно с диамантите към реките, където диамантите поради по-голямото си специфично тегло падат на дъното на речните корита или продължават по-нататък към устията на реките или към океанските брегове. На определени места (напр. по речните завои - меандрите) концентрацията им се повишава и се появяват т. нар. вторични находища.

Смята се, че кимбърлитът открит в Африка датира отпреди 70 до 150 милиона години, когато в земната кора се появил огромен разлом, станал причина за отделянето на континентите.

За времето, от което хората се интересуват от диамантите, са се развили редица начини за търсене на тези уникални камъни. Т. нар. изследователски методи все повече се специализират и се използват както класически, така и най-модерни технологии. Области, в които е възможно да има диаманти, се проучват както от въздуха, така и директно на терена – търсят се минерали, които се срещат около кимбърлита в гърлата на вулканите. Изследователската дейност изисква много време и финансови средства. Затова се извършва системно и може да трае няколко години. Най-много са проучвани Сибир, Финландия, Венецуела, Боливия, Гренландия, Австралия, Китай и Канада